Панайот Волов е български революционер, учител и един от апостолите на Априлското въстание от 1876 година. Роден през 1850 г. в Шумен в занаятчийско семейство, той посвещава краткия си живот на борбата за освобождение на България от османско владичество.
Като главен апостол на IV революционен окръг (Пловдивски) — най-големия и най-важния, Волов обикаля градове и села, създава десетки частни революционни комитети, събира оръжие и подготвя населението за въоръжена борба. Работи рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Стефан Стамболов. Описван като „висок, сух и мургав, с блестящи очи и волеви характер”, той живее спартански — не пуши, не пие, спи малко, за да чете.